Икономическото въздействие на психичните разстройства в Европа: значението на превенцията на работните места и в училищата

Анализ на резултатите, публикувани в последния доклад Headway - Нова пътна карта в областта на психичното здраве (2022 г.), инициатива, създадена от мозъчния тръст The European House - Ambrosetti в сътрудничество с Angelini Pharma. 

До 2030 г. психичните разстройства ще представляват повече от половината от глобалното икономическо бреме, дължащо се на незаразни заболявания. Огромни разходи за обществото под формата на разходи за здравеопазване, загуба на производителност и безработица. Това са всички разходни фактори, които вече значително са се увеличили по време на пандемията от Covid-19.  

Според последните данни на ОИСР, общите разходи, свързани с психичното здраве в Европа надхвърлят 600 милиарда евро, което представлява 4% от общия БВП на ЕС. По-конкретно: преките разходи за здраве възлизат на 190 милиарда евро; 170 милиарда евро са инвестирани в програми за социална сигурност; а непреките разходи на пазара на труда, причинени от по-ниски нива на заетост и намалена производителност поради психични заболявания, възлизат на 240 милиарда евро. Това обаче са подценени разходи, които не отчитат редица други фактори, като се започне от социалните разходи.

По данни на ОИСР психичните заболявания, особено леките и умерените, засягат до 20% от населението в трудоспособна възраст поне в определен момент от живота им. За пореден път в последния доклад Headway - Нова пътна карта в психичното здраве (2022), се прави преглед на въздействието на психичните разстройства върху трудовия свят в Европа. Според доклада, отчасти поради негативното въздействие на кризата, причинена от COVID-19, психичното здраве и благосъстояние на работниците все повече се признава като значим въпрос за заинтересованите страни на работното място. Изчислено е, че в държавите от ОИСР нивото на безработица е средно със 7,7 процентни пункта по-високо за хората с психични проблеми. Освен това им е по-трудно да намерят работа или да останат активни на пазара на труда за по-дълго време. Средно хората с психични проблеми са по-склонни да се пенсионират рано, както и да имат по-ниска заплата от другите работници. Средно в държавите от ЕС, за които има налични данни, има голяма разлика в средните брутни доходи между работниците със и без психични проблеми. В някои държави като Португалия, тази разлика достига над 30%, следвана от 23,5% във Великобритания и 23,2% в Ирландия. 

Освен това, ключов компонент на социалното бреме на психичното здраве е намалена производителност под формата на пропуснати работни часове. Работниците с психични проблеми могат да загубят мотивация и способност да работят ефективно. През последните години се наблюдава увеличение на отсъствията от работа и дори на ранното пенсиониране поради психични разстройства в цяла Европа. Последствието е увеличаване на тежестта на безработните, които получават специфични обезщетения за безработица, но те често не са достатъчни, за да им дадат възможност да водят независим живот като самостоятелни индивиди.  

Според последните данни, предоставени от СЗО, сред 27-те държави от ЕС плюс Великобритания, 45,8% от страните са въвели програми за превенция и насърчаване на свързаното с работата психично здраве. В повечето случаи тези програми се управляват пряко от правителствата и само в по-редки случаи от публично-частни партньорства или дори от частни лица.  

Освен това правителствата предоставят подкрепа на психично болните чрез редица социални помощи, макар и с редица различия в отделните държави. Има различия и по отношение на човешките ресурси, които са заети в социалните услуги. Така например в Дания, Белгия и Швеция на всеки 100 000 жители се падат повече от 100 ерготерапевти, докато в държави като България и Румъния такива напълно липсват. Разбира се, наличието на други професионални профили, като рехабилитатори или социални работници, варира в различните държави според модела на здравната и социална система в съответната държава.  

Проблемите с психичното здраве често се проявяват в ранна възраст и могат да съпътстват човек през целия му живот. Най-малко 50% от психичните разстройства възникват преди 15-годишна възраст, а 80% преди 18-годишна възраст. Детството е чувствителен период за насърчаване на благосъстоянието и развитието на умения, които подготвят учениците за техния трудов живот. Ето защо училищната система се превръща в решаващ фактор за развитието на добро психично здраве както за децата, така и за юношите. Научните изследвания показват, че появата на депресия и тревожност често са свързани с влошаване на училищните постижения. Психично заболяване може да е причина за лошо представяне или дори за отпадане от училище. Средно в Европа вероятността да повтарят годината за учениците, които посочват, че имат психични проблеми, е с 24% по-голяма. Но дори и в този случай не всички държави реагират по един и същи начин. Има държави като Дания или Финландия, които широко използват програми за повишаване на осведомеността в училищата, докато други ги използват слабо и неефективно. Учебните заведения трябва да са добре свързани и с други обекти, като например центрове за дневни грижи. Но дори и тук има големи разлики между отделните държави. В сравнение със средната стойност за Европа от 0,947 на всеки 100 000 жители, Холандия е с 5,630 в сравнение с Испания – с 0,004.  

Според СЗО, 68% от държавите в ЕС, включително Обединеното кралство, са приложили поне една програма, посветена на насърчаване на психичното здраве и превенция при деца и юноши. Продължаването на укрепването на този подход на осведоменост и подкрепа за психичното здраве в училищата, приобщаване на здравни заведения и социални услуги, ще бъде решаващо за подобряване на психичното благосъстояние на новите поколения и следователно на бъдещото население.