Остра лимфобластна левкимия
Острата лимфобластна левкемия е вид левкемия или рак на кръвта, при който се наблюдава повишено количество на лимфобласти в кръвта.
Лимфобластите представляват незрели кръвни клетки, от които произлизат зрелите лимфоцити.
Малигнените незрели кръвни клетки с увеличен брой се продуцират от костния мозък.
При акутна (остра) лимфобластна анемия се увреждат и убиват нормалните клетки. По-често заболяването се среща в детска възраст, като в диапазона 2 до 5 години са описани най-много случаи.
Названието „остра” произлиза от факта, че за прериод от няколко седмици се стига до летален изход, ако заболяването не се лекува.
Диагностициране на заболяването се прави след снемане на анамнеза, кръвна картина, физикално изследване. Колкото по-висок е броя на белите кръвни клетки, толкова по-лоша е прогнозата. В кръвна натривка се забелязват клетки-предшественици на лимфоцитите. Точна диагноза се поставя след биопсия на костен мозък.
Патоанатомично изследване – цитогенетика и имунофенотипизиране, показват дали причината за заболяването са миелобластните (неутрофили, базофили, еозинофили) или лимфобластните (В- и Т-лимфоцити) клетки.
Първоначалните симптоми не са характерни за заболяването. Характерни са следните симптоми: умора, анемия, слабост, често втрисане, инфекции, загуба на тегло (придружена или не със загуба на апетит), поява на синини, болка в костите и ставите, задух, уголемяване на лимфните възли, черния дроб и слезката, поява на червени петна по кожата.
Този вид рак се причинява от увреда в ДНК, поради която се получава неконтролиран клетъчен растеж. Като фактор, отговорен за развитие на състоянието се посочват химични фактори, радиация, лекарства, поява на увредени гени, липса на адекватна регулация на протоонкогените и други.
Острата лимфобластна анемия се свързва с излагане на радиация или химикали. Могат да я развият както хората, така и животните. Сведения за болестта са получени при изследване на жертвите от Чернобил, Хирошима и Нагазаки. При животните излагане на действието на бензен и други химикали, може да причини заболяването. Епидемиологичните проучвания показват, че заболяването се асоциира с вредни фактори на работното място.
До преди 40 години преживяемостта е била почти нулева, в наши дни варира от 20% до 75%. Този голям напредък се дължи на клиничните проучвания на нови химиотерапевтици и трансплантация на стволови клетки. прогнозата на заболяването зависи от степента на изява на симптомите, както и от някои индивидуални особености като: пол – жените са сбособни да се възстановяват по-бързо; етнос – кавказците са по-податливи на това заболяване; години – колкото по-възрастни са пациентите, толкова по-лоша е прогнозата; придружаващите заболявания могат да окажат влияние и да затруднят лечението.
Някои цитогенетични субтипове могат да влошат прогнозата: филаделфийска хромозома (транслокация между 9-та и 22-та хромозома) или транслокация между 4-та и 11та.
Колкото по-рано се диагностицира заболяването, толкова по-голям е шанса за лечениеВ САЩ годишно се регистрират около 6000 нови случая или около 1:50 000.